Ден Пети – 23 юли 1955 година

с. Лескова махала – вр. Мургаш – Витиня

Утринта беше мрачна. Небето беше покрито с облаци и духаше вятър. Това беше добре дошло за походниците, защото предстоеше 12 часов преход до Витиня. Колоната се проточи по вододелната седловина „Преслопа” – между Огойска и Литаковска реки. Преминахме възвишенията на връх Бигла (1325 м), закътаната в гората „Белева поляна”, покрай едноимения връх с разхвърлени каменни блокове и по слаб наклон заобиколихме връх Златеришки камък (1262 м). За около 20 минути слязохме в местността „Осенов пряслоп” – горска поляна, с чешма с питейна вода.

След кратка почивка продължихме през гората, заобиколихме от юг връх Рудящи камък и се спуснахме в местността „Дълбок трап”, където на малка полянка направихме почивка. Оттук маршрута ни продължи в югоизточна посока, заобиколихме по южния склон връх Чилек (1100 м) и слязохме в местността „Снегова бара”, след което се изкачихме на височината „Белият камък” (1270 м). Предстоеше ни изкачването на най-високия връх в тази част на планината – връх Мургаш (1687 м) с метеорологичната наблюдателница на върха.

Продълговатото му теме с посока запад-изток е обширно тревисто планинско пасище, склоновете му на север са стръмни, а на юг – полегати и обрасли с хубави широколистни гори. Погледнати отдалеч, те чернеят, а върхът изглежда „мургав” под светлосиния небосклон, от където вероятно е получил и името си.

* * *
Върхът е свързан с легенда, че някога тук е живяла много красива мома, толкова красива, че била за чудо и приказ. За нейната хубост и пъргавина песни се пеели и славата и се носела навред. Идвали момци от близки и далечни села, пращали сватове да я искат, но тя все ги връщала, все не ги харесвала, не откривала момък, достоен за нейната хубост и трудолюбие. Така изминали години. Омръзнали годежарите на девойката, омръзнали и на нейните родители и близки. Често отказвали да приемат в дома си сватове, ала те от дума не разбирали. Все се надявали, че с настояване и търпение ще склонят девойката, ще събудят милост в сърцето и. Един ден решила тя да се изхитри и за да се спаси от досадните годежари, казала:
– Ще се омъжа за оня момък, който ме натовари на гърба си и ме изнесе на най-високия връх в планината.

Мнозина се стъписали от това желание и решили да се откажат, ала други с готовност се съгласили да опитат, но всички падали от умора по средата на върха.

Един ден в селото пристигнал смел и юначен момък, казвал се Мургаш. Дошъл при девойката, поведен от хорските приказки за легендарната и хубост, от песните на нейната доброта и работливост. Като я видял, замаяла му се главата, затуптяло му юнашкото сърце и без много да му мисли, метнал девойката на гърба си и като хала полетял нагоре из стръмното. Не усещал ни тежест, ни умора и успял да се изкачи със скъпия товар до върха, но стигайки до целта, той се строполил мъртъв на тревата. Там го погребали, удивени всички от необикновената му сила. Неговото име дали на върха, най-красивият връх в Стара планина, свързан с легендарните подвизи за българската свобода от годините на турското робство до най-новата ни история.

* * *
Прохладното време ни позволи да достигнем до върха след 2 часа, без особени усилия и умора, обядвахме на живописната “Зла поляна”, след което се спуснахме през Говедарника на наклонената горска поляна “Яворец” в местността “Биленица”. Тук бяхме посрещнати от тъмен дъждовен облак и към “Бечова ливада”, в продължение на 40 минути се изля проливен дъжд и трябваше да продължим “забулени” под платнищата, изпод които, въпреки лошото време, ечаха бодрите ни песни.

След около един час на изток по билото по път през гора излизаме на поляната “Маанатец” с разхвърляни каменни блокове. С повишено самочувствие се изкачихме на крайпътната поляна “Сватбарника”. Оттук с бодра крачка се спуснахме по мокрите и хлъзгави пътеки на Витинския рид. На много места из гората се виждаха хранилки за сърни. Към 20 часа на прохода Витиня бяхме посрещнати с приветствени възгласи от представители от София – ВКФС, ЦНИИФК. и от местните горски власти. С това завърши 12-часовият ни преход и скоро пред палатките на бивака лумнаха лагерните огньове.

Витиня е вододелна седловина между Чурешката река на юг и река Бебреш на север. Тя се намира на 4-5 километра западно от прохода Арабаконак. Седловината придоби особено голямо значeние след прокарване през нея на пътя София-Варна. Преди построяването на магистралата с тунел под самата Витиня, тя беше най-оживеното място по Старопланинското било с никога не стихващ поток от коли и хора. В околностите и досега може приятно да се прекара почивния ден.

Вашият коментар