Въведение

✳✳ Исторически сведения за маршрута Ком-Емине

Един от най-привлекателните и популярни туристически маршрути за летуване в нашата страна е пътят по билото на Стара планина – от връх Ком до нос Емине. За пръв път е преминат през 1933 г. (за 30 дни) и описан през 1934 г. от големия български планинар и учен Павел Делирадев. За своето възхищение от видяното и преживяното той пише: „Всеки, който би пожелал да получи свързани представи за най-голямата наша планина и да изпита всички удоволствия, той ще трябва да предпочете цялостното пътешествие пред отделни излети. Те, продължава той, напомнят разхвърлено четене на някое велико произведение, разкъсано слушане на цялостно музикално творение.”

За проучване и популяризиране на този маршрут, двадесет години по-късно, съществуващата тогава републиканска секция по туризъм организира и проведе през 1953 г. първият масов републикански туристически поход по билото на Стара планина с 33 участници отново за 30 дни.

Като първи групов поход се отчетоха редица трудности, свързани с непознаването на пътя, подготовката на водачи, дългият и тежък маршрут, проблеми със снабдяването, бивакуването и други. За да се натрупа опит в туристическата практика и проучи по-добре пътя, едни от най-добрите туристически деятели в страната организираха още 2 похода: единият през 1955 г. от съществуващата републиканска секция по туризъм и през 1959 г. от вече възстановения Български туристически съюз (БТС).

И така – маршрутът Ком-Емине бе опознат и изучен, с неговите историко-географски и топографски особености, и се занизаха поход след поход, както следва:

• 1961 г. – Първият зимен ски туристически поход с 35 участника, преминали билото за 28 дена.
• 1962 г. – Летен поход с участието на 13 туристи-ветерани от туристическо дружвество „Урвич”- София.
• 1963 г. – Група от 12 ентусиазирани туристи преминават билото с мотопеди „Балкан”.
• 1964 г. – Втори зимен ски поход с 11 алпинисти от националния отбор по алпинизъм.
• 1966 г. – Първият ученически поход от р. Тимок до н. Емине.
• 1968 г. – Летен поход на студентското туристическо дружество „Академик Русе” с 11 участника за 28 дни.
• 1972 г. – Маршрутът е преминат в обратна посока от н. Емине до вр. Ком.
• 1975 г. – 23 жени от София преминават маршрута при тежки атмосферни условия.

От 1966 до 1980 г. на национално ниво на всеки 2 години се провеждаха походи по планинското било под наименованието „Младежка туристическа щафета Ком-Емине“, които всяка година привличаха все повече участници. Освен това, добре подготвени по-малки групи изминаваха цялото разстояние за 7-8 дни с тренировъчна цел.

С течение на времето маршрутът стана планинска магистрала на здравето и издръжливостта, по която походите се провеждаха по отделни лъчове от туристически дружества и секции. Туристи от други страни също проявиха интерес, благодарение на което маршрута бе включен в международната туристическа магистрала „Е3”, преминаваща през планините на различни европейски страни.

✳✳ Имената на Стара планина през вековете

Имената, останали от миналото, са живи свидетели на историята. В най-старите летописи се срещат имената, за които се предполага, че са останали още от първите обитатели по нашите земи.

След редица научни изследвания в българската топонимия и обстойни проучвания на известните от дълбока древност наименования на Стара планина и съпоставянето им с богат сравнителен материал от чужди езици, професор Иван Дуриданов прави обзор според произхода им.

• Тракийски имена
Хаймон, Аемон, Хаймос (гъсталак, храсталак) са със значение на планина, дял от нея, водораздел. По-късно те са сменени с имената Хемус (Хем, Емус), Им – засвидетелствани най-рано в старогръцки източници, отново със значение на планина, водораздел, било, верига планина. Това се потвърждава и от видния полски езиковед Ян Развадовски, според който названието Хемус има тракийски произход.

Според една легенда от далечно време, Хемус е господар на северните морета, мъглите и морските вълни. Според друга, Хемус е представен като тракийски цар, владетел на трите морета – Черно, Бяло и Синьо. При опита си да превземе Византион (Цариград) бива убит от митичния основател на града – Бизас.

Старите гърци и римляни вярвали, че на Хемус живее богът на войната – Арес, съответно Марс и че тракийският певец Орфей оплаквал от върховете на планината своята Евридика и звуците на неговата тъжна песен чезнели във водите на Дунав и Марица. В представите на Омир Хемус е най-високата планина в света, а според Тит Ливий, през 181 г. пр. н. е. Филип Македонски се е изкачил на най-високия му връх, за да огледа земите, през които е трябвало да мине в похода си срещу Рим.

До нас е достигнала и легендата, че Хем и Родопа са били брат и сестра – деца на морски бог. Те живеели на воля из обширните поля, играели и пеели по цял ден. В игрите си измисляли забавни неща, с които карали околните да се смеят и радват на детското им остроумие. Веднъж двете деца решили да се престорят на най-старите богове – мъж и жена, за които слушали да се говори, че управляват водата и земята, птиците, животните и действията на хората. Хем си направил дълга бяла брада, а Родопа разплела русите си буйни коси и ги спуснала по стройната си снага. Бил хубав слънчев ден и играта на децата се виждала отдалече. Видял ги и старият бог, владетел на света. Разсърдил се и превърнал красивата Родопа в планина. В този миг Хем, уплашен погледнал сестра си, намръщил се и също се вкаменил. Оттогава двете весели деца станали планини. Хем намръщено гледа към хубавата си сестра Родопа, застинала пред очите му, но стоят далеч един от друг, брат и сестра, защото злият стар бог спуснал обширна низина между тях.

• Славянски имена
Веригава (Берегава) със значение на клисура. Датира във византийски хроники от IX век. През средните векове Стара планина носи наименованието „Моторые горы” – гора, с руско значение – планина, а славянско – стар, голям.
През XVI и XVII век в Чипровския балкан местното католическо население, занимаващо се със сребърно рудопроизводство, я нарича „Сребърната планина”, а в някои други дялове на планината се споменава и името Каменица.

• Съвременни названия
Съвременното название Стара планина се появява през XVI век. През XVII век турците наричат Стара планина Балкан, синоним на планина, планинска верига. А по предложение на немския географ Цойне, това наименование се възприема и за Балканския полуостров.

Всяко име е жив отломък – история. Едни имена говорят за най-древното население по нашите земи – траките и за общуването на старите гърци с тях. Други – за проникването и заселването на нашите прадеди – славяните в областта на източния, средния и западния дял на планината. Трети – за природните й красоти. Четвърти – за турското влияние върху българския език, донесло й звучното название Балкан, което от своя страна се превръща в символ на копнежите и борбите на нашия народ за свобода и независимост.

✳✳ Географски обзор – общи сведения

С навъсено чело, загърнат в плащ мъглив
възправя се пред нас Балкана горделив…

П. Славейков

Стара планина е най-дългата и внушителна младонагъната планинска верига, пресичаща България от р.Тимок до Черно море. На северозапад е свързана чрез източносръбските планини с Карпатите, на юг посредством Гълъбец, Козница и Кръстец със Средна гора, а на север незабелязано или чрез ред планини, познати с общото име Предбалкан, преминава в Дунавската хълмиста равнина.

Стара планина е най-късно образуваната планинска система в България. Сегашният й вид е оформен след претърпяване на редица планинно образувателни процеси, при сравнително кратък геоложки процес, но с различен интензитет на нагъване. Билото от запад на изток постепенно се понижава и „замира” на нос Емине. При издигането на Стара планина съществуващите вече реки – Искър и Луда Камчия се всичат дълбоко и образуват красивите Искърски и Лудокамчийски проломи. През двата пролома и Тревненския дял на Стара планина преминават ж.п линии. По цялата си дължина планината е пресечена от около 30 прохода, осъществяващи връзките между Северна и Южна България.

В геоложко и морфологическо отношение се дели на Главна Старопланинска верига (западна, средна и източна част) и Предбалкан.

Западната част на главната старопланинска верига води началото си от връх Ждребее, южно от Белоградчишки проход (1374 м) и стига до Златишкия проход (1385 м), с най-висок връх Миджур (2168 м).

Средната част започва от Златишкия проход и завършва с прохода Вратник (1107 м). В тази си част планината е най-тясна (15-20 км), но и най-висока. Тук се издигат десетки върхове над 2000 м, между които е и първенецът на Балкана – връх Ботев (2376 м).

Източната част се простира между прохода Вратник и Черно море. За разлика от Западна и Средна, Източна Стара планина е най-обширна. Широка е до 80 км. и е най-ниска при нос Емине (60 м). Най-високият връх в тази част е Сливенска Българка (1181 м). Останалите върхове са под 1000 м и придават на тази част хълмист характер. В нея от връх Вратник от север към юг се отделят три основни клона:
– Северен клон – Лиса планина (Сакар Балкан);
– Среден клон – Матор планина (Коджа Балкан);
– Южен клон – Удвои планина (Чатал Балкан).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s