От съставителя

На младини много обичах да бродя из родните планини и копнеех почивните и празнични дни да бъда там като организатор на излети и походи. За повишаване на спортната си квалификация в организираното туристическо движение и придобиване на планинарски опит и стаж, завърших тогавашните специализирани школи на БТС. Това ми даде възможност за ежегодно участие в ръководствата на летни и зимни, окръжни и републикански походи в планините. С въвеждане на екскурзионната почивка в страната през 1951 година, станах екскурзовод и планински водач и по време на годишния си отпуск, водех групи в планините по маршрутите на екскурзионното летуване.

В онези години, през 1954 и 1955, следях с голям интерес и работата в полярието на двете дрейфуващи върху леда научно-изследователски станции – Северен полюс 3 и 4 (СП3 и СП4) в района на Северен ледовити океан. Изпитвах неутолимо желание да участвам и аз в някой от екипите им по време на дрейфа. Базирайки се на опита и стажа, които вече бях придобил като планинар, отправих молба чрез радио Москва до „Почтовой ящик 787”, при възможност да бъда включен като полярник в екипа на някой от следващите станции. В отговор радиото ми благодари за писмото и изявеното желание за участие в дрейфуването и разказаха за извършеното от полярниците на СП3 и СП4 и за получените резултати. В началото на месец февруари, в емисията си на български език чрез радио София отново ни информира за извършеното от СП4. Наистина, на копнежа ми радио Москва пряко не отговори, но от разказаното за дрейфа разбрах, че нямам необходимата научна подготовка и квалификация за полярник. Следователно не можех да очаквам да бъда включен в полярен екип, но планината и родната природа продължиха да ме вълнуват и привличат.

През лятото на 1953 година Върховният комитет по физкултура и спорт (ВКФС) към Министерския съвет организира и проведе първия масов туристически пешеходен поход по билото на Стара планина – от връх Ком до нос Емине. Приятно изненадан останах, когато в началото на 1954 година прочетох за бленуваната мечта на основоположника на организираното туристическо движение в България, Алеко Константинов, за околосветско пътешествие или за пропътуване по билото на Стара планина. „Ако не успея да изпълня големия си план-блян”, често повтарял пред приятелите си Щастливеца, „тогава ще се задоволя с едно пътуване по билото на нашата дивна Стара планина, на величествения Балкан, от единия от другия му край. И вярвам, че това ще бъде твърде забавно и полезно скитане, тъй като ние познаваме собствената си страна не по-добре от азиатските и африкански пустини, защото ние живеем в родината си като равнодушни чужденци.”

В началото на 1955 година в разгара си беше подготовката на ВКФС за набиране на желаещи, организиране и провеждане на 28 дневен гигантски поход по билото на Стара планина – от Ком до Емине, с представители от София и окръзите. Без двоумение изпълних бленуваната мечта на Алеко, станала вече и мой блян и чрез ОКФС-Русе се включих в похода. И както пише Павел Делирадев в книгата си „От Ком до Емине”, пътуването ни се извършваше под патронажа на Алековия дух. Проведен беше от 18 юли до 16 август 1955 година, организиран от Републиканската секция по туризъм.

50 години по-късно походът от Ком до Емине се утвърди като един от най-популярните маршрути за нашата страна, превърна се в национална и международна пешеходна магистрала за ученици, младежи, възрастни и ветерани-туристи.

Настоящият пътеписен очерк е съставен на основата на спомени от преживяванията по време на самия поход (28 дни); предназначението му не е да служи за пътеводител, а да обогати с полезна информация туристите-любители. Съдържа не само познания за преминатия път и географско-исторически сведения. В пътеписа широко място е намерил и приказния свят на митове, предания, поверия, легенди за местности, върхове, извори, реки, манастири и градове. В сравнение със „сухия” географски пътеводител, този подход „освежава“ четивото, прави го по-интересно и въздействащо емоционално. Използван е народния именопис (някои места са наречени според геоложките или митологическите представи на народа).

Поместените легенди съм събирал в продължение на 45 години от съществуващия туристически печат – сп. „Турист”, в. „Ехо”, софийски ежедневници и от книгата на Е. Огнянова „Достигнало до нас”. Авторката споделя: „Аз вярвам в тях, защото носят народната истина за родината. Защото легендата е истина разказана от народното въображение”.

Спомените и преживяванията на участниците от втория гигантски поход, извървяли над един милион крачки, са описани в дневниците на д-р Икономов, инж. Д. Йорданов, от репортажа на М. Кожухаров в списание „Турист” и др.
За някои местности и паметници са отразени епизоди и конкретни събития от туристическия живот. Наред с възторзите за красотата на родината са отбелязани и някои преживяни комични случки, свързани с тогавашната младежка искреност и душевност, или както му казвахме, „хумор на романтиката на младостта”.

гр. Русе, 2005 г.
Димо Йорданов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s