Послеслов

Изминаха 30 походни дни. Дни на сурова борба с природата, дни на изпитание на силите, волята и характера. Но ние издържахме – сред дъждове, бури и мъгли, крачка сред крачка, преодолявахме трудностите и напредвахме към Емине. От закътаната в Западна Стара планина Берковица, разположена на 405 м, се изкачихме на връх Ком – 2016 м и през прохода Петрохан, покрай връх Тодорини кукли – 1785 м, изворите на река Пробойница, гара Лакатник, връх Издремец – 1495 м, стъпихме на върховете Мургаш – 1687 м, Звездец – 1655 м, Свищиплаз – 1889 м, Косица – 2010 м. Траверсирахме върховете Паскал – 2029 м, Картал – 2035 м, Тетевенска баба – 2071 м, Булованя – 2043 м След Братаница – 1995 м, бавно преминахме най-тясното скалисто назъбено било на Стара планина – Портата, между чиито скали минава каменна пътека, наречена от туристите „Малкото конче”, по подобие на именитото било в Пирин. Продължихме на изток по пътеката на трискалния масив на връх Вежен – 2198 м, покорихме върховете Козя стена – 1670 м, Левски (Амбарица) – 2166 м, Голям Купен – 2169 м, огледахме се във високопланинското езеро на Купените. Провряхме се по алпийската пътека на назъбеното било на Кръстците – 2034 м, където природните стихии са изваяли от скалите Плевнята – 2030 м, Костенурката – 2035 м, Саръкая – 2227 м и по зигзагообразната пътека излязохме на темето на първенеца връх Ботев – 2376 м.

Оттук, през малкия Юмрук – 2341 м, скалните чуки Ушите – 2115 м, Параджика – 2221 м, Пилешки полог – 2120 м, Юрушка грамада – 2136 м, Росоватец – 1972 м, Пеещите скали, Малък и Голям бухал – 1528 м, Малуша – 1342 м, Столетов – 1326 м, Бузлуджа – 1441 м, Бедеците – 1489 м, Тревненска българка – 1445 м, стигнахме връх Чумерна – 1536 м.

Прекосихме билото, покрито с прочутата „Темна гора”, където, заедно с водача от горското стопанство се катерихме по високите дървета, за да се ориентираме как да излезем от гората, но вместо за 30 минути, се лутахме повече от 5 часа, за да стигнем до кантона. Последва Разбойна – 1128 м, Котел – 685 м и просторния Източен Балкан с последния връх на планината Свети Илия – 386 м. Така достигнахме живописния скален бряг на нос Емине и едноименния фар, където всеки участник в похода хвърли в сините води на Черно море донесеното от връх Ком камъче. Крайната точка на похода бе достигната.

По старопланинското било от Ком до Емине направихме общо 14416 м изкачвания и 14816 м слизания. Изминахме общо 720 км път, колкото правят един милион крачки, отброени от крачкомера на капитан Недю Иванов. По главното било на планината преминахме 25 върха с над 2000 м и над 125 по-ниски. Прекосихме 21 планински прохода:
• Петрохански – 1420 м (от София за Берковица);
• Витиня – 960 м, Арабаконашки – 996 м (от София за Ботевград);
• Етрополски (някога свързващ Сердика с Етрополе, сега изоставен);
• Златишки – 1365 м (от Златица за Етрополе);
• Лопенска пътека – 1630 м (свързващ Лопен през връх Разбои за Златица);
• Рибаришки – 1916 м (запустяла конска пътека свързваща Тетевен, Рибарица, Вежен, Розино);
• Троян – Кърнаре – 1520 м (свързващ Троян с Карлово);
• Русалийски (Марин) – 1500 м (свързващ Калофер, долината на река Тъжа, Острец, Троян и Севлиево, проходът рядко се използва, сега по него минават само пешеходци);
• Ясенски (Химитлийска пътека) – 1330 м (свързва Севлиевско и Габровско с Казънлък);
• Шипченски – 1190 м (свързва Габрово и Казънлък);
• Тревененски (Верейски) – 1020 м (свързващ Трявна, Плачковци, Кръстец и Стара Загора);
• Хаинбоаз (Проход на републиката) – 700 м (от Велико Търново за Стара Загора – през Вонеща вода, Предела, Гурково, Николаево);
• Твърдишки – 1045 м (свързващ Велико Търново, през Елена и Твърдица, с Нова Загора);
• Вратник (Железни врата) – 1070 м (от Сливен, през Вратник и Елена за Велико Търново);
• Сливенски (свързващ Сливен и Котел);
• Котленски – 700 м (продължение на Сливенския проход, от Котел за Омуртаг и Търговище);
• Върбишки – 870 м (онази част от проходното шосе Ямбол-Преслав-Шумен, където пресича Старопланинската верига при село Върбица);
• Ришки – 405 м (от Карнобат за Шумен);
• Айтоски – 390 м (свързващ Айтос с Провадия, най-ниският проход на Стара планина);
• Дюлински – 440 м (от Бургас за Варна, през Дюлино);
• Поморийски – 443 м (свързващ Бургас и Варна).

Преминаваме през около 40 хижи, заслони и горски домове, разположени в обсега на централното старопланинско било.

Пресичаме и 3 ж.п. линии:
• София-Варна (Искърския пролом);
• Русе-Стара Загора (Кръстец);
• Карнобат-Варна (Дъскотна).

Не забравяме красивата природа на двата пролома, които преминаваме:
• Искърски – от гара Курило до Лютиброд – 63 км; включвайки и продължението му в Предбалкана до Червен бряг, общата му дължина нараства на 156 км.
• Лудокамчийски – започва след Дъскотна, а дължината му е 35 километра. Откроява се с скални феномени и тунели, най-известният от които е „Чудните скали” до село Аспарухово.

По маршрута се любуваме на два карстови извора:
• Житолюб (до пещерата Темната дупка край Лакатник);
• Шадраваните (до Марков стол край Узанската поляна).

* * *
Нима някой ще забрави трудните моменти от този поход, който калява тялото, волята и духа? Пред очите ми и сега е картината на прехода от хижа „Тъжа” до хижа „Мазалат” и „Узана”, когато цял ден безспирният дъжд ни шиба в лицето, а гъстата мъгла прониква до всички пори на тялото и често ни кара да се въртим на едно и също място. Никой от нас не ще забрави и „Вартоломеевата нощ”, както по-късно наричаме изключително трудните часове на прехода ни от мина” Бутура” до Ловния дом пред хижа „Чумерна”, когато от 17 до 23 часа вървим под невиждано проливен дъжд сред гъста гора по често разклоняващо се било, а в падините да газим вода и кал до колене или да си проправяме път през жулеща коприва. Като на филмова лента пред мен е и хижа „Добрила” с 11-те палатки, красиво подредени в 2 реда, с извилата буря, потоците вода и забарабанилите по брезента едри топчета лед, със заигралите под напора на вятъра палатки и побелялата, под една педя ледена покривка, планина – няколко палатки се събарят, в оцелелите не остава сухо място, а един от нас – Ненчо Комитски – е затрупан от града. Не се забравят и особено тежките 40-километрови преходи през последните 2-3 дни, в които набитите крака изискват максимум напрежение на силите и волята, за да не изостанем от набелязания темп за достигане на целта.

Не, тези неща не могат да се забравят. Защото, преодолявайки ги, човек става по-силен, по-друг, отколкото е бил преди, израства по-високо, вижда по-добре лицето на живота.

* * *
Вторият републикански поход от Ком до Емине, проведен през 1955 година и юбилейните срещи на спомените, свързани с него, са вече история, но времето продължава своя непрестанен ход и дните летят.

Независимо от годините, спомените за незабравимата природа по билото на Стара планина, често ще ни връщат из местата, по които преминахме и ще поддържат живо в нас желанието отново да тръгнем с раници на гърба по криволичещите пътеки и по обсипаните с цветя и билки пасища и ливади.

За мен Ком-Емине ще остане една легенда, свързана с красотата на туристическата романтика, с много епизоди, събития, легенди за върхове, извори, реки, храмове, градове, чрез които се докоснахме до миналото на родината ни от най-дълбока древност до днес.

Този поход за нас бе и житейска школа за преодоляване на трудностите, каляване на волята, формиране на мъжество, смелост, издръжливост. Школа, наситена с много младежки хумор, лагерни огньове, литературно-музикални програми, планинарски песни. Опознаване на родината с природните и красоти, дълбоки долини, бисти потоци, проломи, язовири, изкачване над 150 върха.

Всичко това е вече история. То няма да се върне. То е вече отминало. Но докоснах ли се веднъж до него, почувствах, че съм съхранил едно романтично наследство, оставащо неповторимо и скъпо за цял живот.

До нови срещи с раница на гърба и добра сполука на тръгналите по нашия път.

гр. Русе
2005 г.

Приложения

Използвана литература
»» П. Делирадев; От Ком до Емине (географско-исторически пътепис); 1934 г.
»» Б. Маринов; Ком-Емине – пешеходна туристическа магистрала; 2003 г.
»» Г. Дженев, А.Георгиев, Г.Данов; От Ком до Емине; 1974г.
»» И. Пенков, И. Панайотов, В. Петров, М.Раичев; Пътеводител на
България; 1985г.
»» Й. Радичков, Мл. Младенов; Горда Стара планина; 1956г.
»» Г. Данов, П. Бетовски, И. Райков; Стара планина – пътеводител; 1958г.
»» Н. Папазов, Хр. Томов, Ал. Андреев; Избрани туристически маршрути; 1961г.
»» БАН; Кратка Българска Енциклопедия- том 1,2,3,4,5; 1967г.
»» Хр. Пенчев, П. Божков, Д. Душков; Хижите в България – справочник; 1977г.
»» Проф. Ив. Дуриданов; Имена на Стара планина през вековете; 1973г.
»» Поместените легенди са събирани в продължение на 40 години от съществуващия туристически печат: Списание „Турист”, вестник „Ехо”, Софийски ежедневници и от книгата на Е. Огнянова – „Достигнало до нас”, 2003г.

Използвани съкращения
БТС – Български Туристически съюз
БРСДП – Българска работническа социал-демократическа партия
ВКФС – Върховен комитет за физкултура и спорт
ГКФС – Градски комитет за физкултура и спорт
ДСО – Доброволна спортна организация
ОКФС – Окръжен комитет за физкултура и спорт
РКС – Районен кооперативен съюз
РСТ – Републиканска секция по туризъм
ТПК – Трудово производителна кооперация
ЦНИИФК – Централен научно-изследователски институт за физическа култура

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s