Ден Трети – 21 юли 1955 г.

река Пробойница – село Лакатник

Сутринта едва се е съмнало и бодрият глас на дежурния пробуди всички със „Ставай за утринна гимнастика!”, а походничките от женската палатка запяха детската песничка:

Мила мамо, събуди ме, раничко ме събуди,
искам слънцето да видя как изгрява призори.
Мила мамо, събуди ме, раничко ме събуди,
искам славея да чуя как запява призори.
Мила мамо, събуди ме, раничко ме събуди,
но преди да ме събудиш, сладичко ме целуни…

Така започна третият ден от похода…

Подранили, към 6 и половина часа, преди още слънцето да е огряло околните била, се спуснахме през вековна, трудно проходима гора, по романтичната долина на р. Пробойница, вливаща се в река Искър. Пътят бе малко изморителен, но се компенсираше с вълненията, които преживявахме при преминаване на долината. Игривите води на Пробойница се спускаха стремглаво по тесните и изгладени улеи и на места образуваха красиви вирове в каменното корито. Неусетно слязохме в колибарското селище „Губислав”, дълго километри, и затова го нарекохме „губим се бавно”. Паднала скала по пътя към сухия дол беше прекъснала пътя и катърите преминаха доста трудно под опитното водачество на походниците от палатката на Берковица. Вървяхме по пътя на партизанските отряди на Денчо Знеполски и Дичо Петров, пресякохме шосето София-Мездра и по висящия мост над Искъра за около 10-15 минути достигнахме едно от най-живописните места на Искърския пролом – гара Лакатник, построена на високите скали на десния бряг на реката. Тук Искъра променя посоката си на движение от север на североизток, откъдето може би идва и името Лакатник (Лакът).

3 007
Река Искър край село Лакатник

На север, пред нас, от устието на р.Пробойница, на левия бряг на р.Искър, стоят неми и спокойни отвесно издигащите се от 100 до 300 метра Лакатнишки скали, които са алпийски катерачен тренировъчен обект. Пред нас, кацнала върху скалите, се открива хижата „Орлово гнездо” на алпинистите – спортът на хладнокръвните и смелите. Какви сърца са имали ония алпинисти, построили дървената къщичка върху тази почти отвесна скала. Закрепена с железа, тя побира едва 4 човека. Погледната от гарата ти се струва, че виждаш скътано орлово гнездо във висините на 620 м. Под нея – пропаст, а долу шуми неспирно реката. По-надясно, горе над скалата се издига паметник, бележещ мястото, откъдето през 1923 година са били хвърлени в бездната четирима въстаници, септемврийци от Осиково (сега Миланово).

По тясната ивица между скалите и реката се промъква шосето, край което, близо до пещерата, бликат бистрите, буйни и пенливи води на карстовия извор „Житолюб”. Край него любителите на подземните светове посещават Лакатнишката пещера „Темната дупка”, прочута с гърмящия си водопад. Може би на открито водопадът щеше да изглежда най-обикновен, но тук, под земята, където не влиза слънце и ехото увеличава шумовете, той е смайващ.

От гарата дълбоко под нас светлее р. Искър, която тук е по-дълбока и по-широка, а водата е зелена и тече бавно. Милиони години водите на някогашното езеро на Софийско поле и Искъра, дълбали снагата на Стара планина, за да проникнат на север и се излеят в река Дунав. Тази дейност на природата е ярко изразена в приказната панорама на дефилето-пролом, което от „входната врата” – гара Курило до Лютиброд е дълго 63 км. Като включим и продължението му в Предбалкана до Червен бряг, общата му дължина нараства на 156 км. Дълбока тясна клисура, грамадни уединени каменни блокове, остри и отвесни скали, голи върхове, каменни тераси и фантастични скални форми, непрекъснато се сменят със заоблени гористи върхове със зелени поляни и горски падини. Долу шуми реката, а горе през тясна пролука се вижда синьото небе.

По време на почивката на гарата, научно изследователската лекарска бригада, с пристигналата апаратура и лаборанти от София, проведе първите изследвания.

Обядвахме топла храна в ресторанта. Изкъпахме се в Искъра и надвечер по хубавото 7 километрово шосе се отправихме към едноименото село, където построихме втория бивак, от който до късно през нощта се чуваха волните планинарски песни на походниците.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s